17.06.2009
България - мултиетническа държава
Според преброяването, проведено през 2001 г., от цялото население на България от 7 973 673 души, около 4,6% (358 815) се самоопределят като роми и 9,5% (757 499) декларират, че са от турски етнически произход, на база на представителност от 2%. Според експертни оценки обаче броят на ромите в действителност е между 700 000 и 800 000 души.
Политическите и икономическите реформи, инициирани през 1990 г. биват придружени от рязък спад в икономическата активност и рязко нарастване на безработицата и бедността, който оказват особено силно въздействие върху ромските малцинства. В резултат на концентрацията на тези малцинства в определени области и в условията на западащи икономически дейности се появяват огнища на тежка безработица и бедност в много селски райони и множество български градове.
През последните десет години, процентът на безработица сред ромите е системно по-висок, отколкото сред етническите българи. Влошаващото се обществено положение на ромите е видно и от факта, че през 1992 г. само 30% от тях са разчитали на социални помощи. През 1994 г. тази цифра стига 45%, а през 2001 г. достига връх от 60%.
През м. януари 2003 МТСП прави проучване на тема "От социални помощи към осигуряване на заетост", проведено сред ромското население. Резултатите показват, че преобладаващата част от ромското население отдава по-голямо значение на придобиване на професионални умения, отколкото на образование. Следователно основните решения, свързани с професионалното ориентиране и квалификация биха дошли от предоставянето на курсове за обучение по професии, които изискват основно специфични производствени умения и ниска степен на грамотност
Според проучването, ромските НПО играят важна роля на посредници между местните власти, фирмите и ромската общност. Тяхната основна функция е да определят хора с определена степен на образование и квалификация, особено хора без свидетелства, които доказват уменията им. Целта е тези хора да се включат в курсове за обучение или стажове.
За повече информация тук.
Политическите и икономическите реформи, инициирани през 1990 г. биват придружени от рязък спад в икономическата активност и рязко нарастване на безработицата и бедността, който оказват особено силно въздействие върху ромските малцинства. В резултат на концентрацията на тези малцинства в определени области и в условията на западащи икономически дейности се появяват огнища на тежка безработица и бедност в много селски райони и множество български градове.
През последните десет години, процентът на безработица сред ромите е системно по-висок, отколкото сред етническите българи. Влошаващото се обществено положение на ромите е видно и от факта, че през 1992 г. само 30% от тях са разчитали на социални помощи. През 1994 г. тази цифра стига 45%, а през 2001 г. достига връх от 60%.
През м. януари 2003 МТСП прави проучване на тема "От социални помощи към осигуряване на заетост", проведено сред ромското население. Резултатите показват, че преобладаващата част от ромското население отдава по-голямо значение на придобиване на професионални умения, отколкото на образование. Следователно основните решения, свързани с професионалното ориентиране и квалификация биха дошли от предоставянето на курсове за обучение по професии, които изискват основно специфични производствени умения и ниска степен на грамотност
Според проучването, ромските НПО играят важна роля на посредници между местните власти, фирмите и ромската общност. Тяхната основна функция е да определят хора с определена степен на образование и квалификация, особено хора без свидетелства, които доказват уменията им. Целта е тези хора да се включат в курсове за обучение или стажове.
За повече информация тук.
